Благодаря на опита натрупан,
за мъдростта, която нося в мен.
Че мъдростта не може да се купи –
тя се събира трудно ден по ден.
Но в мен живее и едно съмнение
и – срам, не срам – в душата ми кълни:
че изворът на този опит в мене
е глупостта ми в миналите дни.
…
Погребвахме приятел. Неразделни,
все заедно си пиехме кафето,
деляхме радост в празник, грижа в делник,
помагахме си в трудното... И ето –
лежи студен и блед, очите – слепи,
в ръцете восъчни гори свещица.
А аз се чувствам странно и нелепо –
като актьор на генерална репетиция.
…
Когато тръгна в оня път нелек,
душата ми ще си остане в къщи –
не може да се побере душа в ковчег,
тя винаги, тя винаги се връща!
Приседне ли нощта на моя праг,
една свещица запалете в мрака.
Душата вижда и сред пълен мрак,
но по-добре е някой да я чака.
Триптих за мен
© Copyright: Валентин Чернев, 2013
Свидетельство о публикации №113062106438
Свидетельство о публикации №113062106438
Рецензии