Иван Долгоруков Сколько раз, жестокий, клялся Колк

„СКОЛЬКО РАЗ, ЖЕСТОКИЙ, КЛЯЛСЯ...”
Иван Алексеевич Долгоруков/ Долгорукий (1764-1823 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


КОЛКО ПЪТИ КЛЕ СЕ ВЕЧЕ

Колко пъти кле се вече
да обичаш само мен!
Разумът ти се зарече
само в мен да е пленен!
В нежна слабост на душата
дух застави да гори
в таз, от твоя дъх облята,
та на теб да угоди.

Но презираш днес, не чуваш
моя страстен богослов
и на друга пророкуваш
бившата към мен любов.
Как така, неверни, нежно
аз над мен ти дадох власт,
със студенина безбрежна
да даряваш мойта страст?

О, любов, царице свята!
Ти за мене отмъсти!
И нещата бий с отплата,
жертва бяхме аз и ти.
Но покой напразно търся
в наказание за лъст;
пак печал сърцето къса.
Не! Без сили си за мъст.


Ударения
КОЛКО ПЪТИ КЛЕ СЕ ВЕЧЕ

Ко́лко пъ́ти кле́ се ве́че
да оби́чаш са́мо ме́н!
Ра́зумът ти се заре́че
са́мо в ме́н да е плене́н!
В не́жна сла́бост на душа́та
ду́х заста́ви да гори́
в та́з, от тво́я дъ́х обля́та,
та на те́б да угоди́.

Но прези́раш дне́с, не чу́ваш
мо́я стра́стен богосло́в
и на дру́га пророку́ваш
би́вшата към ме́н любо́в.
Ка́к така́, неве́рни, не́жно
а́з над ме́н ти да́дох вла́ст,
със студенина́ безбре́жна
да даря́ваш мо́йта стра́ст?

О, любо́в, цари́це свя́та!
Ти́ за ме́не отмъсти́!
И нешта́та би́й с отпла́та,
же́ртва бя́хме а́з и ти́.
Но поко́й напра́зно тъ́рся
в наказа́ние за лъ́ст;
па́к печа́л сърце́то къ́са.
Не́! Без си́ли си за мъ́ст.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Иван Долгоруков
СКОЛЬКО РАЗ, ЖЕСТОКИЙ, КЛЯЛСЯ...

Сколько раз, жестокий, клялся
Лишь одну меня любить!
Сколько разум твой старался
Мне одной любезным быть!
Души нежной слабость видя,
Ты заставил дух пылать
В той, кто, всё возненавидя,
Тебе тщилась угождать.

Но теперь ту презираешь,
Кого богом своим звал,
И другой всё то вещаешь,
Чем меня к любви склонял.
Иль на то тебе, неверный,
Над собой дала я власть,
Чтоб холодностью безмерной
Наградил мою ты страсть?

О, любовь, царица света!
Отомщай ты за меня!
Убегай того предмета,
Кому жертвой стала я.
Но покой напрасно льщуся
В его казни я найтить;
Лишь тем больше сокрушуся.
Нет! ему не в силах мстить.

               1793 г.




---------------
Руският поет, драматург, мемоарист и преводач Иван  Михайлович Долгоруков/ Долгорукий е роден на 7/18 април 1764 г. в Москва. Учил е в Московския университет (1777-1780 г.), след което до 1790 г. служи в Семьоновския полк в Петербург. От 1791 до 1796 г. е вице-губернатор на Пензенска губерния, а от 1802 до 1812 г. е губернатор на Владимировска губерния. Литературната си дейност започва с преводи от френски, а първото му печатано стихотворение „На смерть Горича” е публикувано през 1788 г. в приложение към сп. „Московские ведомости”. Обществена известност в този период му носят сатиричните поетични творби „К  швейцару”, „Камин  в  Пензе”, „К судьбе”, „Камин в Москве”, „Война каминов”, „Парфену”, „Авось” и др.,  които той през 1802 г. в заглавието на първата си стихосбирка шеговито определя като „Бытие сердца моего, или Стихотворения князя Ивана Михайловича Долгорукого”. Автор е на цикъла от 29 песни „Песни на разные голоса”, на поетичния цикъл „Гудок  Ивана  Горюна”, на стиховете в памет на покойната му жена „Сумерки моей жизни” (1808 г.), на четиритомния сборк със събрани съчинения „Бытие сердца моего” (1817-1818 г.) и др. От 1813 г. живее в Москва, активен член е на организациите „Беседи за любителите на руското слово”, „Свободно общество на ценителите на словесността, науката и изкуствата”, „Просвещение и благотворение”, почетен член е на група „Общество на любителите на руската словесност” при Московския университет. Умира на 4/16 декември 1823 г. в Москва.