Иванова Женя - В седем куплета с любов неизтляла,

Седем църкви градил си във мене,
с седем надписа, седем поличби,
в седем дни вля безкрая от време,
с седем тежки вини ме закичи.

Седем мои небета отключи,
седем птици им вписа в простора,
в седем жалки разстрела се случих,
седем пъти ме върна от гроба.

В седем наши луни ме заключи
и простена в мен седем посоки,
седем рани от мене получи,
седем пропасти с мене прескочи.

Седем пъти на ден те прощавам,
с седем мои сълзи те пречиствам,
седем хищника в мен побеждавам,
в думи седем с любов те орисвам.

Седем болки в мен пусна да скитат
и да чакат за седем повоя,
и въпросите седем ме питат,
след три по седем пак ли съм твоя.

Седем пъти претеглих теглото,
седем пъти отхвърлих раздяла,
в седем грозда ме пи от живота,
в седем кръста целуна ме бяла.

Седем пъти, дори да си тръгна,
в седем пак ще се върна към тебе,
с седем капки отрова ще млъкна,
този свят щом от мен те отнеме.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Семь церквей во мне истово строил
Семь заветов, семь знаков священных
За семь дней времена успокоил
Семь грехов дал мне тяжких и бренных.

Семь небес от меня отключили
И семь птиц уместились в просторы
И семь жалких расстрелов случились
И семь верных до гроба дороги.

И семь лун меня в круг заключили
И семь раз мне простили начала
И семь ран от меня получили
И в семь пропастей я не попала

Я семь раз тебя за день прощаю
И семь слёз моих душу омоют
Семь зверей во мне свет побеждают
И семь что зовутся любовью.

Семь болячек склоняют скитаться
Ждут  - семь раз от обиды завою
Семь вопросов нас могут касаться
Три по семь , что опять я с тобою

Семь путей меня перегрузили
Я семь раз избежала раздела
Гроздьев семь меня бедную пили
Семь крестов целовала я белых.

Семь путей по которым я тронусь
И семь раз я сумею вернуться
Семь капель отравы и я успокоюсь
Если нам предстоит разминуться.


Рецензии