Иванова Женя - Ръцете молят, перевод

В сълзите ми - тихи пристанища,
акостират неувяхнали спомени,
а в душата ми мигове сбрани
се търкулват по склона, отронени.
 
И тъжа те залутана, скитаща,
с живи рани са мисли застлани,
потича вик по кръвта ми, непитаща
защо милее ме звън от камбани.
 
Осъмва тиха нощта, побеляла,
ражда болка в умиращи длани.
И тъжна песен би онемяла,но...
"Пази Го, Господи!" -
           ръцете молят събрани

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

В слезах мой причал расставаний
Не канувших в Лету мгновений
Зачем-то толкает в них  память
Наверное для вразумлений.

Устала я от побасёнок
И ранами мысли зияют
И радуюсь я как  ребёнок
Когда барабаны играют.

Волшебная ночь побелела
Боли рождая и муки
И песня совсем онемела
О Боже спаси нас Великий
Просят молитвенно руки.


Рецензии