Триптих Без...

БЕЗСИЛИЕ

Насила можеш на човек да вземеш –
душата с всичко би се съгласила,
насилиш ли я. Само че проблемът
е, че не можеш да дадеш насила.

В това на силата жестоката ирония
и сляпото безсилие се крие –
на водопой ти можеш да закараш коня,
но как ще го накараш там да пие?


БЕЗВРЕМИЕ

Тъй живеех на тази земя –
млад и весел. И казвах: – Добре ми е!
Но светът покрай мен онемя –
ново време ли? Просто – безвремие!

Днес не съм нито весел, ни млад,
здрачът късен над пътя ми дреме,
и се губи в мъгли моят свят,
и се спуска над всичко безвремие.

И препуска животът през мен
без седло, без юзда и без стреме.
Синове сме на днешния ден,
но сме сякаш сираци в безвремие.


БЕЗ ПЕСЕН

Живот не се живее с песни само
– занятие сериозно е животът –
вървиш и влачиш с труд и пот на рамо
дисагите на злото и доброто,
катериш се по стръмното, и значи
не винаги да пееш песни можеш...

Но ако песента до теб не крачи,
вземи си тоя сив животец, Боже!