Дафинка Станева - На баща ми, перевод

За мене ти остана непознат -
макар че по закон си ми родител.
И в този тъжен и объркан свят
с теб само си докоснахме душите.

Преминах хребета на възрастта,
когато търсех сила и закрила.
За дните, преживени без баща,
отдавна всички лихви съм платила.

О, не като в сапунен сериал
живота ми съдбата режисира.
Крило на птица бях, а газех кал...
От щастие душата ми примира...

Стоях пред снайпера на подлостта
и неведнъж ме мъката целува.
В аритмиите смутни на нощта
аз славееви сънища бленувах.

Понякога сред празничния звън
от чаши и наздравици красиви
измъчвах се като в кошмарен сън -
дали все пак в сърцето ти съм жива?

Но огънят на бащиния кът
ме викаше с нестихваща жарава.
С надежда шепнех си (за кой ли път)
словата, че кръвта вода не става.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.) 
                (Посвящается детям,
                Выросшим без отца)

Я так тебя, увы, и не узнала
Хотя ты перед небом мой родитель
Швыряло мир, кружило и ломало
Ты так был нужен горе-избавитель.

А я росла мне нужен был советчик
И так хотелось силы и защиты
Но нет отца и малый человечек
Платил сполна, чтоб быть с судьбою квиты

И жизнь была не мыльным сериалом
Состряпана хорошим режиссером
Рок надо мной глумился я роптала
Он оказался просто мародёром.

Как киллер подлость ствол в меня упёрла
И мука смертная со мной поцеловалась
И я молилась руки распростёрла
И соловьём влюблённым заливалась      

Моя судьба, когда сижу с друзьями
Под умный тост душевный и красивый
Покажется кошмарами и снами
Но я стараюсь выглядеть счастливой.

Огонь отца во мне живёт, как прежде
Зовёт меня, пылает и искрится
Который раз шепну себе с надеждой
Не станет кровь холодною водицей.


Рецензии