Дафинка Станева - Страданието, перевод
затрупахме я с пластове мълчание.
Бодряшки розовите очила надянали,
заменяме я гузно с "оцеляване".
А то - страданието - като зимен вятър
всепобеждаващо и всеобхватно -
прониква в нас, в животеца ни кратък
и ни притиска в мъртвата си хватка.
Страданието, българското, броди
далеч от депутати и синоди,
в очите безнадеждни на децата,
заровили мечтите си в гетата.
То тлее в инвалидната количка,
то псува политическата жмичка,
мълчи пред достолепните паради,
с дрогирано момче в калта пропада.
То ражда малолетните палачи,
гори в очите им,
забравили да плачат.
А ние в грижата за хляб насъщен,
без ропот губим светлата си същност.
Дивим се пред Юго и Достоевски
и коленичим пред духа на Левски,
но на света - и алчен, и разюздан -
подаваме и другата си буза.
Не търсейки в света "сполука бърза",
страданието с хората те свързва -
излез, поете, от печалното мълчание
и бий камбаните ни
за светото състрадание!
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
«Страдание» мы позабыли с вами
Молчим как рыбы– это мы умеем
За розовыми спрятались очками
Надеемся, что как-то уцелеем.
Страдание придёт, как зимний ветер
Всепобеждающее мир и всеохватно
И так прижмёт нас всех на этом свете
И в век короткий будет нам не сладко
Страдание болгарское таится
Вдали от депутата и синода
В глазах детей надежда не искрится
Мечты и те забрали у народа.
То тлеет он в коляске инвалида
А то жуёт предвыборную жвачку
И терпит он парады и корриды
И пропадает мучится и плачет.
То палачей рождает вездесущих
Сердец которых слёзы не коснулись
В борьбе за жизнь и хлебушек насущный
Мы с сущностью своею разминулись.
Нам нравится Гюго и Достоевский
Мы без раздумий станем на колени
Перед апостолом великим нашим Левским
Хотя погрязли в жадности и лени.
Пусть изменить всё быстро не сумеешь
Ты прекрати печальное молчанье
И пой поэт о том как вожделеешь
Чтоб в мир пришло добро и состраданье.
Свидетельство о публикации №113061602371
Дафинка Станева 15.07.2013 12:02 Заявить о нарушении