Изгревът счупи яйцето на нощния мрак,
слънчев жълтък се изля на небето в тигана,
светят тревите, покрити със златен варак,
мъртва проблясва на листите жълтата пяна.
Жълти са дните, и нощите в жълто блестят –
жълти звезди над стрехите пилеят жълтици,
жълта луна се търкаля по Млечният път...
Май че е хванало всичко край мен жълтеница!
…
Пилее хладен вятър листно злато
под облачния небосвод куршумен
и като тъжен сувенир от лятото
навява в мене орехова шума.
И с пламъка студен на цветовете
избухват хладни есенни пожари,
които нито топлят, нито светят,
но сред които лятото изгаря.
…
Мътна влага, вятър бистър,
зъзнещи дървета;
жълто стъклено мънисто
вместо слънце свети.
Бистър вятър, мътна влага,
есенна несрета,
бял воал сланата слага
и сребри полето.
Хладна влага, вятър леден,
облак сив провесен,
мътен залез – ден последен
на дъждовна есен.
Есенен триптих
© Copyright: Валентин Чернев, 2013
Свидетельство о публикации №113061601992
Свидетельство о публикации №113061601992
Рецензии