Александр Пушкин - Желание

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

ЖЕЛАНИЕ

Тъй бавно се изнизват мойте дни,
сърцето ми потъва във тревоги,
нещастната любов ме нарани,
безумия мечтите ми прогонват.

Но аз мълча, потиснат, угнетен;   
и сълзи лея; те са облекчение;
от мъката в душата съм пленен –
намирам там горчиво наслаждение.

О, мой живот! Лети, не ще те спра,
изчезвай в мрак, ти празно привидение;
любимо ми е сладкото мъчение -   
и, любейки, аз нека да умра!

1816         
Превод: Мария Шандуркова, юни, 2013 г.

ЖЕЛАНИЕ

Тъй бАвно се изнИзват мОйте днИ,
сърцЕто ми потЪва във тревОги,
нещАстната любОв ме наранИ,
безУмия мечтИте ми прогОнват.

Но Аз мълчА, потИснат, угнетЕн;   
и сЪлзи лЕя; тЕ са облекчЕние;
от мЪката в душАта съм пленЕн –
намИрам тАм горчИво наслаждЕние.

О, мОй живОт! ЛетИ, не щЕ те спрА,
изчЕзвай в мрАк, ти прАзно привидЕние;
любИмо ми е слАдкото мъчЕние -   
и, лЮбейки, аз нЕка да умрА!


ЖЕЛАНИЕ

Медлительно влекутся дни мои,    
И каждый миг в унылом сердце множит 
Все горести несчастливой любви               
И все мечты безумия тревожит.             

Но я молчу; не слышен ропот мой; 
Я слезы лью; мне слезы утешенье; 
Моя душа, плененная тоской,      
В них горькое находит наслажденье. 

О жизни час! лети, не жаль тебя, 
Исчезни в тьме, пустое привиденье;
Мне дорого любви моей мученье - 
Пускай умру, но пусть умру любя!   

1816