Дафинка Станева - Гласът на любовта, перевод

Какво спокойствие! Навярно като в рая.
Това ли искаше, душа?
Да се спасиш от бурята накрая,
която в теб трещя?

Ни ма за теб бе звук в досадна песен
гласът на любовта?
Нима избра да си събираш плесен
в еснафска пустота.

Ден-два ще поблаженстваш кротко
сред битовата гмеж,
докато в теб не вкопчи нокти
невикан сляп копнеж.

О, ти ще му се зъбиш ядна -
как смее тоз нахал
да вгарча твоята наслада
с мечти и със печал!

Покоят лапи ще протяга
като нахранен пес,
а в теб ще зрее план да бягаш
от своя глух арест.

Строши я, клетката уютна,
да зейне без врата!
Дори да чуеш за минута
гласа на любовта!

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Спокойно здесь и как в раю красиво
Того ли жаждала душа
Спастись от бурь - какая перспектива
Тех что в тебе трещат.

Не для тебя звучат надсадно песни
Любви моей хиты
Ты оказалось собираешь плесень
Мещанской пустоты

Денёк-другой порадуешься кротко
Отпустит суета
Но жди – вонзит в тебя большие когти
Незваная мечта.

И ты в ответ ей проскрипишь зубами
Как смеет мир нахал
Влезать в святое грязными ногами
И привносить печаль.

Покой тебе протягивает лапы
Послушный сытый пёс
Тюрьма… и как отсюда драпать
Единственный вопрос

Сломай ограду золотую
И не ищи ворот
Через минуточку-другую
К тебе любовь придёт


Рецензии