СПОМЕН НЕ МИЛ
Все по рядко в полето излизам.
Змей проснат е пътя пред мен.
Смут ли, скръб ли сърцето прониза,
или гложди ме спомен стаен?
Ето я шипката алена.
Тъне в бурени селския път.
Да, котка видях - овъргалена,
а край нея, убиецът- с прът!
Извърнах с покруса глава
и спомням си, плюх отвратена.
Препънах се в суха върба,
изнервена и възмутена.
Сега крача по пътя напред,
но ме гложди тоз спомен не мил и
мисля: " По същия път,
да мина, ще имам ли сили?“
Юлияна Донева - Спомен не мил
© Copyright: Юлия Донева, 2013
Свидетельство о публикации №113061205902
Свидетельство о публикации №113061205902
Рецензии