Вечност

Няма вечен живот,
вечно щастие няма –
вечността е мечтано несбъднато чудо.
     Но тогава и вечният сън е измама
     и излиза, че вечната смърт е заблуда.

И какво са тогава доброто и злото,
паметта и съдбата, началото, краят?
И не са ли животът, смъртта – колелото,
дето тежко край нас се търкаля?

Не зная!

Но в безкрая на вечното сляпо движение,
щом животът е миг, или миг ни се струва,
значи има и второ, и трето рождение
и при всяко превъртане всъщност изплува

на съдбата от тъмната бездна сурова
нова битност и нова пътека незрима
и при всяко превъртане – идваш отново,
за случаен отрязък от време те има,

съществуваш за малко, запътен към края
и отново изчезваш в дълбока забрава
като сън, като вопъл и сянка...
                Не зная
в необята дали и душата изтлява,

но е факт, че безкрайно присъствие няма –
вечността е мечтано несбъднато чудо.
     Но тогава и вечният край е измама
     и съм сигурен: вечната смърт е заблуда.