VIII Международный конкурс. Димитър Хаджитодоров

 Димитър Хаджитодоров.Болгария.

http://hajitodorov.blogspot.ca/
http://literaturensviat.com/?p=27331

КРАТКА БИОГРАФИЧНА СПРАВКА


Роден съм през 1952 г. в град София.
Сътруднича с очерци и статии в столични периодични издания.
През 1970 г. бях отличен с наградата „Златното перо” на сп. „Космос” за написването на научно - фантастичен разказ.
Публикувам приказки и стихове в сп. „Аз съм българче” и очерци, къси разкази и есета за природата във в-к „Нов пулс”.
Автор съм на сборниците „Жребчето и розата” ( приказки ), „Недалеч от града” ( миниатюри и разкази за природата) и „Преди шестнадесет” ( биографични разкази ).


ПРОЛЕТНА СИМФОНИЯ

На Зорница
и на Даринка

Усмивка
Слънчева изгрява
След дълъг мрак
И тежък студ.
Гората
Радостна запява,
И идват
Птиците от път.

О, ти, неписана
Хармония!
Веселие
Дори след здрач.
Вълшебна
пролетна симфония
И кастанети
На кълвач.


*   *   *

Цветя живеят
във полята.
Те идват тук
Със пролетта,
Цъфтят щастливи
Цяло лято,
Заспиват тихо
в есента.

Над тях прелитат
Пойни птици
И благославя ги
Дъжда.
Мушици,
Бръмбари, пчелици
Целуват
нежните уста.

А ние тъпчем
Във тревата.
Изскубваме
Безгрижни стрък.
Мълчат, без аромат,
цветята
И не проронват
Нито звук...

*  *  *

РАЗСЪМВАНЕ

И студ, и вятър...
Тръгва бавно
Към Север
Зимата сама.
Без страх
От нощната прохлада
Пристъпва тихо
Пролетта.

Тя милва пъпките
в гората.
Прочистват
птиците гласа.
Припява призори
Реката,
Освободена
От леда.

И няма преспи.
В храста тлеят,
Смутени,
старите листа.
Поля просторни
Зеленеят
С букети пъстри
От цветя.

*  *  *

ПРОЛЕТЕН ПЕЙЗАЖ

Безформен пън, скрит в тревата, със зелени филизи. Край него, небрежно сметени, шепа миналогодишни листа. Между тях кафеникави шапчици на гъби, едва забележими от скромност. И тъмни черупки на охлюви, прошарени със светли ленти. Наоколо - бели цветчета и жълти глухарчета...

*  *  *

НЕОЧАКВАНА ПЕСЕН

Мартенските студове спират събуждането на гората. Хиляди пъпки застиват в напрегнато недоумение.
Въпреки прохладата, слънцето пробива облаците. Лъчите му озаряват дърветата със странно сияние.
Невисок, призивен звук се носи между клоните. Някой изсвирва две – три ноти на тръба или на друг духов инструмент. Вглеждаме се  внимателно и откриваме неизвестния музикант. Това е сойката, героиня на народните приказки. Гласът й е креслив, но тя неочаквано запява  мелодично и малко срамежливо през пролетта, която неизбежно идва.

*  *  *

РИТЪМЪТ НА ТАМ – ТАМА

Там – тамът прозвучава внезапно. Ритмичното трополене прекъсва за секунди, след това отново оглася околността.
Оказва се, че това е кълвачът. Той дълбае търпеливо сух клон, който вибрира силно. Ситни трошици се сипят към земята.  Горският дърводелец спира за миг, за да погълне нещо. Острият му клюн прави енергични движения, сякаш дъвче вкусна хапка. Телцето му ловко се крепи за грапавата кора. Настойчивите звуци продължават, сякаш дрънчи празна бъчва. Безпогрешното око на майстора е отгатнало, че ствола е кух. Слухът му дочува още нещо и той внимателно извършва своите издирвания.

Димитър ХАДЖИТОДОРОВ

*  *  *

Кой разсипва багри из гората?
Кой изписва сухите листа?
Кой подрежда тихо по тревата
Шарени разкъсани пана?

Вятър над дърветата повява,
Пее със замръзнала уста,
Голи клони буйно разлюлявя
Сред орляк отлитащи листа.

*   *   *
Тръгвай рано в тишината.
Слънцето блести едва.
Просълзена, спи тревата
Под завивка от мъгла.

Заек през листата хуква.
Чезне утринния здрач.
Тихо в клоните почуква
Неуморен чер кълвач.


===================== ===================== ==============================
                Димитър ХАДЖИТОДОРОВ

                КОЛЕДНИ ПИСМА

   В гората си отдъхнаха, когато Врабчето се зае да разнася писмата вместо Пощенския гълъб. Освен че не изчезваше никъде, то събираше вестите под стрехите, докато си шушукаше с птичките, и ги съобщаваше най-подробно на широкия свят.
   Цяла есен пощальонът се трудеше неуморно. След първия сняг той се пресели до най-уютния комин и сутрин надничаше предпазливо от убежището си.
По Коледа застудя силно. Настъпи любимото време за Снежният човек, който обичаше да прави гимнастика, гол до кръста. След упражненията той се обливаше на чешмата и заявяваше високо, че денят е прекрасен. Червеният му нос, поизмръзнал от студа, грееше с цвета на морков...
Врабчето потръпваше, докато го гледаше, но нямаше как, трябваше да отлита към гората. В чантата си носеше две-три писма с надпис „Бързо“ и плик орехи. То спря да отдъхне в началото на пътеката, която криволичеше между дърветата.
Тук се появи първия получател. Беше Сивият вълк, тръгнал да търси нещо за хапване. Случайно срещна Лисицата и като не му идваше нищо на ум, й предложи да се разходят до някоя кошара. Тя пък се чудеше как да се раздели с неговата компания, когато дочу гласа на Врабчето:
- Вълчо, има писмо за теб!
 - Така ли – усмихна се радушно Лисицата. – Ела при нас, миличък, и ни го подай!
 – Много бързам! – отвърна Врабчето и пусна плика на пътеката.
Вълкът го подуши, след това го разкъса и започна да се взира в листа. Гладният му поглед не разбираше нито дума, още повече, че не бе много грамотен.
- Дай на мен! – издърпа го любопитната Лисица.
Едно момче предупреждаваше вълка да не закача агънцата в кошарите, защото ще дойдат с дядо му, ще го уловят и ще го изпратят в зоологическата градина.
Лисицата се усмихна едва-едва, после направи уплашена физиономия и извика:
- О-о, колко опасно, Вълчо-о! Идва дружина ловци, за да те заловят! По-скоро се скрий някъде!
   Без да разпитва, Вълка хукна между дърветата. А Лисицата, доволна, че се е отървала от него, започна да размишлява кой от най-близките кокошарници да навести.
   През това време Врабчето долетя до мечата бърлога.
Мецана спеше непробудно. Тя бе разпоредила още през есента да оставят писмата й под камъка край входа на жилището. Щеше да ги чете на пролет, докато проветрява постелята си.
В отговор на подателя Врабчето взимаше гърненце захаросан мед, скрито край едно дърво, за да го отнесе на обратния адрес. Предвидливата стопанка знаеше, че зимата куклите често боледуват и няма по-добро лекарство от сладък и ароматен горещ чай.
   Следващият получател беше Заека. Той се издирваше най-трудно, защото постоянно сменяше жилището си. Врабецът обикаля наслуки и най-после го зърна край един храст.
Заекът се огледа къде да се скрие, но пощальона го изпревари и му подхвърли писмото. Две сестрички го канеха да им гостува за празниците, вместо да мръзне в гората. Обещаваха му голяма торта от пресни зелки, с много моркови вместо свещици.
  - Звучи прекрасно!... – въздъхна Заекът. – Но в града има глутници кучета... Тук бягам само от вълка и лисицата, а там...
И той хукна да се посъветва със събратята си.
По обяд, уморен и замръзнал, Врабецът спря пред хралупата на катеричките. Носеше им предаде пратка орехи от нечия коледна елха.
Тези стопани бяха много гостоприемни. Първо го стоплиха с горещ чай, а след това го нахраниха с лешникови трошички. Врабчето пък разказа новините от града. Една от катеричките написа писмо до децата. Обещаваше да им покаже местата с най-много плодове – ягоди, къпини и лешници – когато дойдат догодина при тях.
Преди да настъпи сумрака, Врабецът се завърна в града, сит и стоплен. Оставаше да предаде писмото на катеричката в пощата и да занесе гърненцето с мед на обратния адрес, но това не бяха трудни задачи.

*     *     *

*   *   *

Записвам стихове в гората,
нашепвани от пролетни листа.
Унесен, слушам във зората,
замайващ, на дърветата гласа.

Дори и някак неумело,
опитвам се мига да уловя
под клоните, снага привели,
и пеещи сред вятър в утринта. 



*   *   *

На Зорница и на Даринка

Усмивка слънчева изгрява
след дълъг мрак и тежък студ.
Гората радостна запява,
и идват птиците от път.

О, ти, неписана хармония!
Веселие дори след здрач.
Вълшебна пролетна симфония
И кастанети на кълвач.


*   *   *

И студ, и вятър. Тръгва бавно
към Север Зимата сама.
Без страх от нощната прохлада
пристъпва тихо Пролетта.

Тя милва пъпките в гората.
Прочистват птиците гласа.
Припява призори реката,
Освободена от леда.

И няма преспи. В храста тлеят
смутени старите листа.
Поля просторни зеленеят
Със мартеници от цветя.



*   *   *

        Брезичките, усмихнати и млади,
Нагиздени със празнична премяна,
Изправени сред цветните ливади,
Посрещат радостни зора засмяна.

Елхи и борове ги поздравяват,
Поклаща вятър нежните къдрици
Сред клоните им птици се надпяват,
Игликите усмихват се с очици.



*   *   *

По сенчеста пътека крача,
На меден дъх сред аромат.
Ръка протягам в полуздрача,
Докосвам нежен липов цвят.

На слънчева поляна спирам.
Полюшва клони винен клен.
Небе безкрайно се простира.
Ухае фино Еньовден.


*   *   *


Поляната, обвита в шума,
заспива тихо във гората.
До пролетта тя ще сънува
цветя и птици във гнездата.

Ще чува във съня си песен
и писък весел на децата,
когато от страни далечни
ще се завърнат тук ятата.



===== ================ =================

Самотна брезичка в полето стои,
обсипана в златни пендари.
По булото бяло дъждец ромоли,
но тя тихо чака сватбари.

Над мокра ливада привела глава,
мечтите си светли подрежда.
За обич и вярност, с най-нежни слова,
молитва нашепва с надежда...
*  *  *
БЕРЕЗА

(АВТОРИЗИРОВАННЫЙ ПЕРЕВОД
 С БОЛГАРСКОГО ИВАНА КОВШОВА)

Береза стоит на распутье одна,
Храня золотые монеты.
В дождливую пору, намокнув, она
Ждет свадьбу свою беззаветно.

Склонившись над лугом сырой головой,
Она - терпеливая а счастье.
В душе о любви, в мирозданье живой,
С молитвой выносит ненастье.

============= ============= =============

*   *   *
На Даринка, Дани и Андрей

 

Разлиства клоните гората,

Долитат пролетни ята,

Разнасят шумно новината

За първа внучка у дома.

 

Родата цяла се стъписва,

Със радост чува тя веста,

А дядо стихове прописва

За щъркели и за цветя.

 

Сега той няма да скучае!

От рано, с весело лице,

За нова работа мечтае –

Да носи внучка на ръце!

 

И тръгва със осанка бойка,

В костюма - горд и засиял.

Дали е имало девойка,

която толкоз е желал?

 

Почакай, дядо! Ставаш смешен!

Къде си хукнал от зори?

Но случаят е много спешен –

Със внучка Господ ме дари!



*  *  *


ГЪБКА НА ТРОТОАРА

Небе сумрачно. Облаците плачат.
Сред локви, хванала ръка за мама,
Червена малка гъбка бодро крачи.
След дъжд и тя ще стане по-голяма.

А после те пред светофара спират
и някой под чадърчето наднича.
И хората учудени намират
очите на усмихнато момиче.



*   *   *

На улицата, като непознати,
извърнали очи един от друг,
преглътнали обидата, тъгата,
ще се разминем бавно в своя път.

Ще крача бойко, без да се озърна,
макар че мисля си за тебе аз.
Но вече никога не ще се върнат
щастливи дни на обич и на страст...

*  *  *

ПО ВАПЦАРОВ*

Сърдита, крива, разпиляна,
мома, напуснала хорото,
Историята запъхтяна,
препуска боса през просото.

„Какво ще ни дадеш, историйо,
От пожълтелите си страници?”...
Ний пак сме неизвестни хора,
В родината сме като странници...

Кажи сега със думи прости,
( със ситни букви и под линия..),
че още се държим на поста,
макар без слава и без име...

 *   *   *
Годините отлитат безвъзвратно.
В забвение потъват имена.
В света, объркван многократно
По старому вилней борба.

И всичко се повтаря равномерно,
Един препуска, друг върви пеша
И някой мисли ли наверно
Защо терзае се човешката душа...

1971 г.


*   *   *

На улицата ще се срещнем непознати,
Извърнали очи един от друг.
Преглътнали обидата, ведно с тъгата,
Ще се разминем тихо в своя път.

И бавно твоите стъпки ще заглъхнат,
И бавно, бавно ще отмина аз.
И няма нивга вече да се върнат
Онези дни на обич и на страст...

1971 г.


*   *   *

На улицата,
вече непознати,
Извърнали очи
един от друг.
Преглътнали обидата,
тъгата,
Ще се разминем тихо
в своя път.

Ще крачиш бойко,
Без да се озърнеш,
а много бавно
ще отмина аз.
И вече никога
Не ще се върнат
щастливи дни
на обич и на страст...

*  *  *


СПОМЕН ЗА ЕДИН ВРЪХ

За теб си спомням, връх бурлив,
За времето, когато бях във строя.
За твоя чал, сърдит, мъглив,
За вихрите и на виелицата воя.

Харесваха ми твоите капризи,
Макар че бурите жестоки бяха.
Но имаше и дни красиви,
Когато слънчеви лъчи блестяха.

Раздялата бе радостна накрая,
Но и тъгата тихо ни шепти.
И аз не мога да забравя
Красивиците – снежните елхи.

Бъди все тъй красив и бурен!
Присмивай се над гъстите мъгли!
Във теб аз вечно ще съм влюбен,
Във теб и в твоите елхи.

1972 г
*  *  *
(перевод с болгарского Стафидова В.М.) 

                Когда я был солдатом

                Два года жил в горах

 

Уносит память в горную долину

Когда я был, как говорят, в строю

В густой туман и с ветром холодину

И вьюги громко песенки поют.

 

Тогда твои мне нравились капризы

И непогоды я совсем не замечал

Красивые горазды на сюрпризы

Бывали дни в сияющих лучах.

 

Потом развод, увы и ах на радость

Не без тоски известные штрихи

И мне забыть то время трудновато

И ветки белоснежные ольхи.

 

Останусь юным, буйным и зелёным

И восприму туман как чепуху

В тебя одну красивую влюблённый

Ещё в твою красавицу ольху.

 ------------- ----------- ---------------------------



*   *    *

Когато бях войник,
две години живях  до един връх...

За теб си спомням,
връх бурлив,
За времето,
когато бях във строя.
За твоя чал,
сърдит, мъглив,
За вихрите
и на виелиците воя.

Харесваха ми
твоите капризи,
Макар че бурите
жестоки бяха.
Но имаше
и дни красиви,
Когато
слънчеви лъчи блестяха.

Раздялата
бе радостна накрая,
Но и тъга
понякога шепти.
Аз никога
не ще забравя
Красавиците –
снежните ели.

Бъди все тъй
красив и бурен!
Присмивай се
над гъстите мъгли!
Във теб аз вечно
ще съм влюбен,
Във теб
и в твоите елхи.


---------- ------------- --------------

БАЛАДА ЗА СЧЕТОВОДИТЕЛЯ

«За да останеш, за да си потребен,
За да те има и след теб дори»,
Ти някой казус прост, ала зловреден
«Открий отново и пресътвори».

Пресътвори го в папките дебели,
В дискети, файлове го въплъти.
Засукай го със фрази най-умели,
С анализи и факти го сплети.

Как инак бялото ще стане черно?
Как ще развяваш справки във несвяст,
Доказвайки на шефа си наверно,
Че целия гориш в служебна страст?

О, трябва цифрите да се изстрадат,
Сред тях и ти на клада да пламтиш,
Като войник, щурмуващ барикада
Във верността си да го убедиш!

«За да останеш, за да си потребен,
За да те има и след теб дори...»

1995 г.
 *  *  *
(перевод с болгарского Стафидова В.М.) 

Уметь всегда и всем быть нужным
Хотел такого не один
И если круто жизнь покружит
Подняться снова из руин

Всё разложить по толстым папкам
В дискетах, файлах, «дивиди»
И фразы выстроены кратко
От фактов глаз не отвести.

Иначе черное не будет
Пушистым белым и простым
И шеф стараний не забудет
Такой служака – вы один.

И цифры словно канонада,,
Ты в них неистово горишь,
И как герой на баррикадах
Его в итоге убедишь

Уметь всегда и всем быть нужным
Хотел такого не один…

------------- ------------ --------------------

Димитър Хаджитодоров

*   *   *

Светът е обладан от лудост.
Богатите почти са ненормални.
Парите им къде потъват,
Къде изтичат като ручей кален.

И бедните са ненормални.
Фантазиите им ги побъркват.
Парите им за хляб не стигат,
А те бленуват сурогати.

Но някъде живеят и нормални,
Без шум живота си изстрадват,
Без страх от присмеха на тези,
Които считат ги за тихи луди...

1995 г.



                *   *   *

Самотна брезичка край пътя стои,
Обсипана в златни пендари.
По булото бяло дъждец ромоли,
А тя все очаква сватбари.

Над мътно поточе привела глава,
Тя тихи молитви нарежда.
Жених от далече, левент непознат
Посреща със тайна надежда... 2003 г.



        *   *   *

*   *   *
Рано – късно идва край...
Р. Л. Стивънсън
Ще ми липсвате!
Ще ми липсва смеха ви
И бюрата ви, с папки затрупани.
Ще ми липсвате!
Ще ми липсва гласът ви.
Ще ми липсват приветите утринни...

Ще ми липсвате!
С нерешени проблеми,
С недописани справки и фишове...
Ще ми липсвате,
Сериозни или засмени,
Ще ми липсва и въздуха, който дишахме...

Аз потеглям нанякъде –
дон Кихот без доспехи,
Без Росинант и дори и без Санчо...
И въвлечен в простор необятен,
на лукавите мелници в танца...

Няма незаменими!...
Думите са посредствени...
Тлее спомена -
скрита жарава...
Ще ми липсвате!...
В тихите вечери
Ще се връщам
В мигове съпреживявани...

16.09.2011

*   *   *
Писателят е като
второ правителство.
Ал. Солженицин

И СЪРЦЕТО СИ
С ВАС ЩЕ ОСТАВЯ,
СКРИТО НЕЙДЕ,
ДА ВИ НАШЕПВА,
ДА СЕ СМЕЕ ВИСОКО
В ЗАБАВА,
В ДНИ ПЕЧАЛНИ
ДА ВИ УКРЕПВА.

ПАК ЩЕ ДОЙДА!
ЗАВРЪЩАМ СЕ С РАДОСТ!
СРЕЩАМ ВИ
СЪС ОТКРИТО ЛИЦЕ!
КАТО В СПОМЕН

ОТ ПЪРВАТА МЛАДОСТ...
ПРИЕМЕТЕ
ДВЕ МОИ РЪЦЕ!...

20.09.2011 г.


*   *   *

Прохладно слънце.
Есента
Килим от кръпки
По земята рони.
Дърветата,
Със сънени лица,
Протягат към небето
Голи клони.

Все още шетат
Катерици
сред листата.
Кълвачите
Размахват своя чук.
Но тиха е пътеката
В гората
Певците са заминали
На юг. 15.11.11

*   *   *

ПОЛСКИ ЦВЕТЯ

Цветя живеят
във полята.
Те идват тук
Със пролетта,
Цъфтят щастливи
Цяло лято,
Заспиват тихо
в есента.

Над тях прелитат
Пойни птици
И благославя ги
Дъжда.
Мушици,
Бръмбари, пчелици
Целуват
свежите уста.

А ние тъпчем
Във тревата.
Изскубваме
Безгрижни стрък.
Мълчат, повяхващи,
цветята
И не проронват
Нито звук...

04.04.2013


*   *   *
Ще тръгна по смълчаната пътека,
Ще крача през притихнала гора,
Ще свети слабо слънце и полека
Ще бяга катеричка във леса.

Тя ще събира жълъди, шишарки,
Преди да дойдат тежък сняг и студ.
Дърветата, нагиздени със шарки
Ще ми помахват весело из път.
М. Октомври 2013
*   *   *


Чертог от злато, слънце, кехлибар,
Порфир, със винен цвят листа.
Изгражда във гората щедър дар
С усмивка тиха есента.

=================== ================== =================
ЖРЕБЧЕТО И РОЗАТА

Жребчето се разхожда с майка си в парка.
- Какви са тези храсти, които растат край алеята? – пита то.
- Това са рози – отговаря майка му. – Те не служат за храна, както тревата, но хората ги засаждат за украса и заради приятния им аромат.
- Ще помириша една роза! – решава жребчето и пристъпва към лехата, където цъфтят най-много цветове.
- Ох, убодох се! – подскача уплашено то.
- Бъди внимателен – казва мама. – Розите са с бодли, както някои животни имат нокти.
Жребчето предпазливо протяга глава към най-близките клонки.
- Ж-ж-ж! – излита от там сърдита пчела.
Жребчето се отдръпва стреснато.
- И други харесват цветята – чува то гласа на майка си. – Най-добре е да се доближиш до тях с опашката напред, размахай я, за да прогониш мушиците и пчелите, и тогава помириши.
Жребчето прави това, което го посъветва мама.
Ноздрите му докосват нежното цвете и приятния дъх го замайва Сякаш се намира в неземна градина.
- Не знаех, че е така прекрасно! – цвили радостно то и препуска весело по алеята.


   *   *    *


ЗАКУСКА В ХРАЛУПАТА

Слънцето наднича над заснежената гора и дърветата изглеждат като гигантски свещи, забодени безразборно върху сладоледена торта.
Катеричките се гушат на топло в хралупата. Мама поглежда навън:
 Иска ли някой да донесе жълъди? – пита тя.
Всички мълчат . После сестричката казва:
Аз ще донеса!
Тя оглежда опашката и приглажда бялата си блуза.
Гласи се като за модно ревю ... – подбутват се братчетата.
- Много сте осведомени! – клати глава майка им. – От къде знаете тази дума?
- Чухме я от свраката. Тя лети навсякъде и научава разни неща от хората. – обяснява сестричката.
И разнася сплетни из гората. – разсмиват се братчетата.
- Но предупреждава, когато някой идва по пътеката с куче или се промъква с оръжие! – добавя майка им. – Можем да бъдем по-справедливи към нея, нищо че е малко бъбрива...
Сестричката излиза вън, без да слуша какво ще кажат братчетата. Тя преминава в края на един клон и прескача на съседното дърво.
В хралупата настъпва тишина. Всички чакат завръщането й. Мама мълчи и мисли за нещо свое. Времето бавно се проточва.
Най-сетне дочуват тихо драскане по кората на дървото. На входа се показва сестричката и подхвърля един жълъд. После изчезва и идва с още един. Тя слиза и се изкачва три – четири пъти, докато донесе всичко, което е взела от хранилището.
Видя ли нещо интересно? – пита я мама.
- Времето е прекрасно! Малко е студено, но слънцето свети и към обяд сигурно ще стане по-топло. – казва задъхана сестричката.
Братчетата хрупат жълъдите и слушат, без да говорят.
Чух песента на синигерчето! – продължава сестра им.
- Това е добра новина – казва мама. – Може и вие да се разходите. – поглежда тя към братчетата.
- Елхичката до пътеката е прерязана! Стърчи само част от стеблото, с няколко клона!
- Всяка година някой злосторник поврежда дърветата! – казва мама. – Елхичката ще порасне, но по-бавно, и няма да е толкова красива, както останалите...
- Човекът от горското стопанство оглеждаше следите и пиеше чай  – съобщава сестричката.
- Какво ли толкова интересно има да гълташ гореща вода? – обажда се едно от братчетата.
- Водата ухае на билки и хората може би разбират по-добре гората. – отговаря мама.
Дали този, който е отрязал елхичката, пие чай?
- Не зная... Но мъжът от стопанството поставя през пролетта къщички за скорците. Всеки може да ги види. А пакостниците се промъкват по тъмно и много не се задържат наоколо. Украсяват домовете си за няколко дни, после изхвърлят навън дръвчетата или ги изгарят....
Мама също е чула това от свраките, но не казва нищо повече. Закуската свършва и тя застава на входа.
- Аз също ще се разходя. Ако искате, може да отидем при елхичката.
Цялото семейство излиза да се порадва на слънцето и снега, да чуе гласа на синигерчето и да види ледените гирлянди по дърветата.


ЗАБРАВЕНАТА НАМЕТКА НА ЗИМАТА

Пролетното слънце все по-ярко осветява гората и лъчите му проникват и в най-сенчестите места. Зад голите стебла на храстите се белее нещо непонятно. Учудени, игликите протягат шийки, за да разберат какво е това.
- Нищо не се вижда! – клати глава най-нетърпеливата. – Стеблото ме заболя от напрягане.
Заинтригувани, цветчетата шепнат нещо по между си.
- Това е наметката на зимата, която тя забрави в бързината! – обажда се от висок клон синигерът.
- А за къде е бързала зимата?! – учудват се игликите.
- Как за къде? На Север, по-далече от топлия вятър! През нощта усети диханието му и на разсъмване вече я нямаше. Бяга, защото ако се разтопят ледените й ботуши, ще върви боса хиляди километри.
- Ами наметката? – тревожат се игликите. – Няма ли да се върне, за да я вземе?
- Едва ли! – отговаря уверено синигерът. – На север работи най - голямата снежна тъкачница и за един ден могат да й предложат десет нови, по-хубави наметала.
- А тази? Тук ли ще стой цялата година? – продължават игликите.
- Не! - категоричен е синигерът. – Пролетта прибира ненужните вещи, за да не пречат на цветята. Ето, вече сгъва наметката.
Игликите поглеждат към мястото зад храстите и виждат, че бялото петно е намаляло на половина.
Развеселен от измислиците, които разказа, синигерът подхвръква между клоните. Вместо пискливия му глас, се дочува тихо шуртене на поточе, взело се кой знае от къде.

Димитър ХАДЖИТОДОРОВ

=============  ===================  ===================
 Годините отлитат безвъзвратно.

В забвение потъват имена.

В света, объркван многократно

По старому вилней борба.

 

И всичко се повтаря равномерно,

Един препуска, друг върви пеша

И някой мисли ли наверно

Защо терзае се човешката душа...

 

                1971 г.

 

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Годы улетают безвозвратно

И в забвеньи тонут  имена

И как это было многократно,

Мир сменяла новая война.

 

Все по расписанью равномерно

Происходит чинно не спеша

И иной подумает наверно

для чего так мается душа.

-------------- --------- ---------------------
=================== =================== ===============

ПРИГЛАШАЕМ ПОЭТОВ ПРИНЯТЬ УЧАСТИЕ
В КОНКУРСЕ. ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА
НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ.

VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2013/03/29/6707


ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ!!!

ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!


УСЛОВИЯ КОНКУРСА:

1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)

2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вам представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.

3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.

4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.


Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr

Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php


ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:

ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781
---------------- ------------------------- --------------------------