Триптих за тебе

                “Крылатых женщин не люби...”
                Марина ЦВЕТАЕВА

Не проверих, когато лягаше до мене,
крила ли имаше на раменете бели.
Сега е вече твърде късно за съмнения –
над нас дълбоки снегове са навалели,
над нас навява снежни преспи леден вятър,
пред нас сезоните са само дълги зими...

През оня първи юни не видях крилата ти.
Но и безкрили ангели в живота има...

…

След толкоз пролети и толкоз зими,
на старостта в преддверието, зная –
безкрили ангели в живота има,
макар светът да не напомня Рая.

Но крачейки така до теб, любима,
бих искал да ти кажа още нещо –
безкрили ангели, безспорно, има,
но и безроги дяволи се срещат!

…

Ако аз се успя, ако аз закъснея,
ако тръгнеш случайно на път преди мене,
ще е глух, ще е сляп, покрусен ще немее
моят свят, старостта ми, от гръм поразена.

И тогава, внезапно и зъзнещ, и беден,
ще протегна, навярно, ръка на площада,
като просяк прегърбен под вятъра леден.

Не монети ще прося. Ще прося пощада.