Не вярвайте,
че оня век си е заминал –
додето аз съм жив –
и той е с мен;
до рамене потънал в свойто минало,
аз се държа за утрешния ден.
Разпънат между залеза в червено
и изгрева с цвета на син берил,
напрегнал мускули, с издути вени,
два чужди века съм съединил.
Днес аз съм мостът,
свързал двата бряга
на времето,
изтичащо през мен.
И да реша – не мога да избягам –
върху ръба на дните съм роден.
И ако своето “вчера” днес забравя
заради “утре” с профил непознат,
ще се разкъса тъканта корава
на вечността, ще рухне този свят
и само някакви отломки глина
ще ни напомнят вчерашния ден;
не вярвайте,
че оня век си е заминал –
додето аз съм жив – и той е с мен.
И всеки втори или всеки трети
е като мене –
бод с конец дебел
в тегела, свързал две хилядолетия.
И няма на света по-здрав тегел.
Тегелът
© Copyright: Валентин Чернев, 2013
Свидетельство о публикации №113060201711
Свидетельство о публикации №113060201711
Рецензии