Свят I

Светът край мен е цветен сън прозрачен
или картина на незнаен гений,
или вълшебна приказка сред здрача...

Но истински ли е светът край мене?

Не е ли сред мъглата щрих неясен,
не е ли грапава несръчна проза;
не е ли този свят край мен прекрасен
декор олющен – прашен, стар и грозен?

В мен топло дишат ветрове зелени,
лазурни небеса, седефен залез
и дъжд сребрист, а хората край мене
лениво псуват хоризонта кален...

Кое е по-реално – туй, което
рисувам днес с метафори и рими,
което приказно в стиха ми свети
и значи, все пак някъде го има;

или това, което, както казват,
унило-делнично в живота ляга –
поле студено – вместо топла пазва,
противен дъжд – вместо сребриста влага...

Навярно този свят не съществува.
Навярно аз творя света край мене
и уж каквото виждам – туй рисувам,
а е различна моята вселена.

Там духат топли ветрове, там свети
в лазура слънце – златна пеперуда,
изгряват бисерни звезди в небето
и леденият дъжд е топло чудо...

Аз знам защо е тъй!
 
Защо земята,
разкаляна за друг – в стиха ми свети,
защо дъждът сребрист воал намята
над дъхавите шепи на полето.

Аз вая този свят с грижовни длани
и този свят във моя стих ликува.
И – стар и грозен – се стреми да стане
добър и мъдър.
Както го рисувам…