Птици

Всички носим птици във душите си,
птици във сърцата си отглеждаме
– шарените птици на мечтите си,
мътени в гнездата на надеждите.

Всички през живота си минаваме,
носейки в гърдите странни птици –
с ястребови нокти, с глас на славеи,
мъдри сови, сиви кукувици...

Пърха и у мен с криле елмазени
бяла птица, ласкава и песенна,
цял живот от ястребите пазена,
огласила с песни дните есенни.

А се хранят птиците в душите ни
не с конопено пресято семе –
те кълват пшеницата на дните ни,
ечемика на самото време.

Странник весел птицата у мене е
– всяка вечер сред звездите скита
и кълве в небесните селения
звездното просо на висините.

И гласът й буди песни в дните ми,
и прозвънват карийони* в римите –
тази странна птица на мечтите ми
лунно злато по крилете има.

Птицо моя, ласкава и песенна,
птицо моя, птицо на мечтите,
дните ми са вече хладни, есенни,
но те моля – още не отлитай.

Остани, додето дойде зимата!
Ако пееш в мене, ако светиш,
ако теб в душата ми те има,
значи има път сред снеговете...


__________

* карийон – от фр. carillon – музикален инструмент от звънчета, образуващи диатоническа или хроматическа гама.