Дафинка Станева - Не си отива лятото от нас, перев

Когато всички ветрове приседнат
да си отдъхнат в мекия сумрак
и лятото обагря за последно
поля и хълми с медноохрен знак,

да идем с теб под старите чинари
с останалите без мечти листа,
които в залезния танц догарят
и тихо шепнат: "Сбогом!" на света.

Ръцете ни ще се превърнат в клони
със спомени за птици и гнезда.
Като сълза дървото ще отрони
в косите ни чинарова звезда.

И въпреки тревогата неясна,
че идва възрастта на есента,
в душите ни отново ще проблясва
звездата трепкаща на любовта.

Но в стъпките на идващата есен,
в сезона на притихващата страст
с теб пак ще чуваме мотив за песен:
"Не си отива лятото от нас!"

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Когда ветра привал устроят
И им захочется присесть
Нас лето охры удостоит
Она не может надоесть

Пойдём под старые чинары
Ещё висят на них листы
Приходит утро на бульвары
И красит Божии холсты.

Ветвями станут мои руки
Их память сотни птиц и гнёзд
С небес слезой падёт на буки
Одна из самых ярких звёзд.

Но вопреки моим тревогам
Мол, осень не остановить,
И в пику всяким демагогам
Горит звезда моей любви.

Пускай опять приходит осень
Не  угасает наша страсть
Не покидает лето песен
Не покидает лето нас.