Дафинка Станева - Порив на щурец, перевод

Понякога на делника гневя се,
че ми отнема силите докрай,
че с нрава господарски и навъсен
смалява ме до мравчица комай.

Да не отвръщам поглед от земята,
със страст да трупам хляб и зимнина.
Натрупаното после да пресмятам
чак до безспоменната тъмнина.

Но не приела делничната участ,
напускам често своя мравуняк.
С урок, от стара притча ненаучен,
поемам към несигурния бряг.

Там гоня вятъра и пия слънце -
тях делникът да ги прокуди не можа.
А колкото до хляба щурчов - зрънце
ще се намери пак за волната душа.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Бывает намотаюсь за неделю
Как не устать и как не стать черствей?
Я быт тяну противный на пределе
Как самый чёрный в мире муравей.

И от земли очей не поднимаю
Со страстью хлеб и овощи коплю
Спать не ложусь,  пока - пересчитаю…
И до темна глубокого корплю.

Как надоест, бывает, эта участь
Труды, заботы, вечная тугА
И притчи ничему уже не учат
Ищу другие нивы и луга.

Где солнце пьют и подгоняют ветер
Вас это, правда, может рассмешить
А хлеба хватит всем сверчкам и детям
Для их свободной искренней души.
 


Рецензии