ПРОЗОРЕЦ - КИНОЕКРАН
Моят прозорец на село
е като киноекран.
Сякаш че някой заснел е
част от света, в едър план.
Лежа си спокойно в леглото
и гледам на педя от мен
как вятърът люшка пердето,
как кима ми клонът зелен...
Под стряхата паяче малко
надолу - на горе пътува.
Ще падне, си мисля и жалко,
но няма, така ми се струва.
Изплело си тънката нишка,
то спря се за миг да почива.
На пейката, моята книжка
разтвори листа като жива
и – ха, от почуда да ахна,
пред мене, току над асмата,
щъркел с крилата си махна
и полетя към реката.
Другаря си сам ли в гнездото
оставил е?... Я да погледна...
Не, няма го. скръцва леглото
и аз се наемам да седна.
Вятър повява. Размята
на простора чаршафа изпран.
Слънцето плиска позлата
въз прозореца - киноекран.
Протягам ръце мързеливо -
с лежането май прекалявам.
Но поне от леглото, на живо
част от света наблюдавам.
Юллияна Донева - Прозорец киноекран
© Copyright: Юлия Донева, 2013
Свидетельство о публикации №113052405345
Свидетельство о публикации №113052405345
Рецензии