Юлияна Донева - Заедно
Вървя си по планинската пътека,
а край мене - есенни листа.
Прелитат и се приземяват леко -
намира всяко свое си место.
Защо, се питам аз, при своя полет
полягат на земята с весел звън?
Eто, че прииждат други листи
и кацат върху тях за сетен сън.
И мисля си: „ А, може би, листата
няма от какво да се боят.
Заедно ли са върху земята,
без страх едно до друго ще заспят."
Тъй, както впрочем, всеки е познато –
разхождайки се в нощната тъма,
човек не чувства страх, когато
ръката му е в нечия ръка.
Свидетельство о публикации №113052204455