Юлияна Донева - Шепотът на вятъра
Аз вярвам, че и тука има Рай!
В тревата светят капки – изумруди.
Из пролетните прелести на Май,
прелитат пъстроцветни пеперуди.
Вятърът в косите ми танцува,
но позатихва песента, защото
може би не иска друг да чува,
и тихичко ми шепне на ухото:
„Я погледай, пролет се събужда,
носи нови пориви в душата.
От щастие, нима ти нямаш нужда?
Събуди се, прогони тъгата.
Просни се на зелената морава
и вдигни ръцете към небето.
Ще чуеш как приижда като лава,
споменът за щастие в сърцето.
Стой така загледана далеко
във ведросиньото небе на Май.
Ще усетиш как ти става леко
и ще възкликнеш: - Има, има Рай!“
...И духна нейде вятърът бездомен,
а аз изпълних туй, което каза.
И уж за щастие очаквах спомен,
а като, че право в Рая влязох.
Свидетельство о публикации №113052204200