Моето женско проклятие,
моята сладка измама:
хем да се плезя на вятъра,
хем да съм истинска дама.
Сутрин да сгъвам юрганите,
мръсно бельо да събирам.
Нощем, облизала раните,
драсвам през девет баира:
да си побъбря със времето,
да си нагледам мечтите,
с куп обещания бременни,
с бяла надежда завити.
Знам, че ти писна до мразене.
Все те изправям на нокти
с лудите нощни фантазии,
с нежната сутрешна кроткост...
И съм хладно обятие.
И съм ти адската жега...
Моето женско проклятие...
Страшно си падаш по него!
За теб!
© Copyright: Комедвенска Ники, 2013
Свидетельство о публикации №113052203552
Свидетельство о публикации №113052203552
Рецензии