ЗАСЛУГА
Пролетна нощ... В тишината
слушам нежния славеев глас.
Странни мисли нахлуват в главата -
пак нейде отнасям се аз.
Отсреща - прозорец самотен
процежда лъчи отразими.
За кой път - може би стотен,
премислям и строфи, и рими.
Пее си славеят с плам,
кой знае какво изразява.
Но пее тъй нежно и знам,
гласът му ме вдъхновява.
И стиховете изкуствени
оттичат се лека - полека.
Идат други - нежни, прочувствени...
Усещат се те отдалеко.
Не сменяй песента си с друга,
славейче с глас копнежен.
Май че е твоя заслугата
за този стих - искрен и нежен.
Юлияна Донева - Заслуга
© Copyright: Юлия Донева, 2013
Свидетельство о публикации №113052203108
Свидетельство о публикации №113052203108
Рецензии