Дафинка Станева - Брегове на самотата, перевод

По бреговете си на самотата
живея като чайка, камък, мида.
Сред приливи и отливи се мятам
ту в залив тих, ту в поход към Колхида.

Любовен спомен с бриза лек долита,
по плажовете младостта ми тича.
Раздели после боцкат ми петите,
към дъното ме мъката повлича.

И неведнъж в изпитаните мрежи
улавям родни амфори със слава.
Но в мен проплаква мисъл безнадеждна,
че вражата ескадра приближава.

Безсилна с морските вълни въздишам,
линеят бреговете ми богати.
И чувствам се безродна и излишна -
изгубила платната си фрегата.

Изтича времето ми.Древен пясък,
тъгата неусетно ме превзема.
И всекидневния безсмислен крясък
със мъдростта на камъка приемам.

И нищо, че житейският ми флагман
не винаги лети с попътен вятър -
в съдбовните маршрути пак ще плавам
към свойте брегове на самотата.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

На берегу тоски и одиночеств
Живу, как чайка, галька, как  акрида
Мечусь среди приливов и пророчеств
То тишь, то снова тронусь на Колхиду .

Любовь придёт на память с лёгким бризом
Здесь моя молодость прошла, на этом пляже
Мечты мои, желания, капризы
И муки моей грубые пассажи.

Не раз в мои испытанные сети
Со славой амфоры родные попадались
О как же безнадёжны мысли эти
Когда враги в ворота постучались.

Без сил стою не надышусь прибоем
Линяют берега мои крутые
И чувствую себя совсем чужою
И о фрегате помыслы пустые

Мои года источатся в песочек
И дни мои тоскою заарканит
Бессмысленно распутывать клубочек
Когда мудрее придорожный камень

И ничего, что есть попутный ветер
И даже флагман есть - куда без их высочеств
Маршруты для меня на этом свете
Лишь к берегам холодных одиночеств.