Владимир Высоцкий Городской романс Градски романс

„ГОРОДСКОЙ РОМАНС”
Владимир Семёнович Высоцкий (1938-1980 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ГРАДСКИ РОМАНС

Аз веднъж сред града се развличах – и
с рамо двама ударих край мен,
затова озовах се в милиция,
там я зърнах – и бях поразен.

Аз не знам тя какво с тях споделяше,
май издирваше своя паспорт;
беше млада, красива и беличка...
И потеглих след нея с възторг.

Как ли, как да призная на дамата,
че съм само презрян хулиган...
Пийнах, после поведох избраната
към един ресторант нейде там.

В нея пулеха взор минувачите,
аз към тях „Караул!” закрещях
и ги блъсках поред затова, че те
й намигаха с намек и смях.

Аз с хайвер й намазах франзелата
и река от пари разпилях –
с оркестрантите песни споделяхме,
с тях накрая и „Жерави” пях!

И до утрото бурно ухажвах я
и повтарях, че вече съм нов:
„Цели пет дни престанах аз с кражбите,
моя с първия поглед любов!”

Аз редях, че животът е варварски
и подсмърчах с нескрита вина.
Тя ми каза съчувствено: „Вярвам Ви,
ще съм Ваша на сносна цена!”

И ударих аз бялата птица и,
ах, разбрах, разярен в този лов,
за какво е стояла в милиция
мойта с първия поглед любов.


Ударения
ГРАДСКИ РОМАНС

Аз веднъ́ж сред града́ се развли́чах – и
с ра́мо два́ма уда́рих край ме́н,
затова́ озова́х се в мили́ция,
та́м я зъ́рнах – и бя́х поразе́н.

Аз не зна́м тя какво́ с тях споде́ляше,
ма́й изди́рваше сво́я паспо́рт;
бе́ше мла́да, краси́ва и бе́личка...
И поте́глих след не́я с възто́рг.

Ка́к ли, ка́к да призна́я на да́мата,
че съм са́мо презря́н хулига́н...
Пи́йнах, по́сле пове́дох избра́ната
към еди́н рестора́нт не́йде та́м.

В не́я пу́леха взо́р минува́чите,
аз към тя́х „Карау́л!” закрещя́х
и ги блъ́сках поре́д затова́, че те
й нами́гаха с на́мек и смя́х.

Аз с хайве́р й нама́зах франзе́лата
и река́ от пари́ разпиля́х –
с оркестра́нтите пе́сни споде́ляхме,
с тя́х накра́я и „Же́рави” пя́х!

И до у́трото бу́рно уха́жвах я
и повта́рях, че ве́че съм но́в:
„Це́ли пе́т дни преста́нах аз с кра́жбите,
мо́я с пъ́рвия по́глед любо́в!”

Аз редя́х, че живо́тът е ва́рварски
и подсмъ́рчах с нескри́та вина́.
Тя ми ка́за съчу́вствено: „Вя́рвам Ви,
ще съм Ва́ша на сно́сна цена́!”

И уда́рих аз бя́лата пти́ца и,
а́х, разбра́х, разяре́н в то́зи ло́в,
за какво́ е стоя́ла в мили́ция
мо́йта с пъ́рвия по́глед любо́в.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Высоцкий
ГОРОДСКОЙ РОМАНС

Я однажды гулял по столице – и
Двух прохожих случайно зашиб, –
И, попавши за это в милицию,
Я увидел ее – и погиб.
   
Я не знаю, что там она делала, –
Видно, паспорт пришла получать –
Молодая, красивая, белая...
И решил я ее разыскать.
   
Шел за ней – и запомнил парадное.
Что сказать ей? – ведь я ж – хулиган...
Выпил я – и позвал ненаглядную
В привокзальный один ресторан.
   
Ну а ей улыбались прохожие –
Мне хоть просто кричи „Караул!” –
Одному человеку по роже я
Дал за то, что он ей подморгнул.
   
Я икрою ей булки намазывал,
Деньги прямо рекою текли, –
Я ж такие ей песни заказывал!
А в конце заказал – „Журавли”.
   
Обещанья я ей до утра давал,
Повторял что-то вновь ей и вновь:
„Я ж пять дней никого не обкрадывал,
Моя с первого взгляда любовь!”
   
Говорил я, что жизнь потеряна,
Я сморкался и плакал в кашне, –
А она мне сказала: „Я верю вам –
И отдамся по сходной цене”.
   
Я ударил ее, птицу белую, –
Закипела горячая кровь:
Понял я, что в милиции делала
Моя с первого взгляда любовь...

               1963 г.




---------------
Руският поет, певец, актьор и писател Владимир Семьонович Висоцки (Владимир Семёнович Высоцкий) е роден на 25 януари 1938 г. в Москва. През 1955 г. е приет във факултета по механика при Московския инженерно-строителен институт „В. В. Куйбишев“, а през 1956 г. постъпва в класа за актьори към Школата-студия към Московски художествен академичен театър „Немирович-Данченко“, където е студент до 1960 г. От 1960 до 1961 г. е  актьор в театър „Пушкин“ в Москва, от 1961 до 1964 г. е актьор по договори с киностудиите в страната, а от 1964 до 1980 г. е актьор в Театъра за драма и комедия на Таганка в Москва. Един от най-известните бардове в Съветския съюз, той е автор на над 800 песни и над 1100 стихотворения, изнасял е концерти в много държави по света, има десетки роли в театъра и над 30 филмови роли. Умира на 25 юли 1980 г. в Москва.