Изумрудена вселена

Просторът, опнат върху равнината гърбава,
е стар и дрипав като циганско чергило,
църцори в шепите на бледа сянка върбова
поточе – струйка лилаво мастило.

Една прозрачна изумрудена вселена
пилее свежест и смарагдови сияния,
и сякаш даже времето тече в зелено,
като река сред малахитова поляна.

И слънцето в зелено и златисто жари –
везувиан върху ревера на небето,
пламтят дърветата – смарагдови пожари,
в листата кръгли хризолити светят.

А привечер зелени облаци ще слязат,
в нощта зелени топли дъждове ще скитат,
ще заблестят в косите на света евклази
и оливини, и цитрини, и нефрити...

В александритов пламък ще горят звездите
сред есмералдовите* небеса далечни,
зелени северни сияния коси ще сплитат
под ветрове, зелени като вечност.

Сред хризопразови отблясъци луната
по своя вечен път ще тръгне уморено –
нощта воал от тънък серпентин ще мята
– зелена вечност, изумрудена вселена.

Светът край мене в турмалиновозелено свети.
В нефритното море на дните се оглежда
изгубеният рай на звездобройци и поети –
зелената вселена на Надеждата.

_____________

* Есмералд – испанското наименование на елмаза.