Наталия Каретникова

БОЛЬНОЕ САМОМНЕНИЕ

Сам я первую страницу
Оплатил себе в стихире.
Ощипав всю  счастья птицу,
Буду первым в целом мире!

Прочитали девяносто,
Посмеялись - тыщи две!
Стал я сразу выше ростом,
Звон какой-то в голове…

О себе твердить заставлю
Я и Питер и Москву!
Памятник себе поставлю,
Не во сне, а наяву!

К рифмам я навек привязан!
От стихов не отрекусь!
Пусть гремит, хоть медным тазом,
Гром по мне. Пусть знает Русь,

Что пришёл я к ней с приветом.
Я великим стал поэтом!


 ПРЕВОД НА БЪЛГАРСКИ: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

БОЛНО САМОЧУВСТВИЕ

Самата аз, на първа страница,
за себе си платих в Стихи ре.
Оскубах вси щастливи птици,
първа да съм във света.

Деветстотин ме прочели,
две хиляди се посмели.
Мигом скочих над ръстта си
и нещо звънна ми в главата:

Твърдо аз ще се заставя
и във Питер и в Москва,
паметник да си поставя
не във сън, а на яве.

Навек към римите съм свързана,
не ще се отрека от стихове.
Нека бумкат медни тасове
за мен, та да узнай Русия:

Към нея идвам аз с привет,
че станах веч  велик поет.