С ЯД В ДУШАТА
Срути се и нашата къща –
селото умира.
Само спомена ме връща
горе на баира.
Стадо овце се задава
откъде ормана
и селото огласяват
триста медни чана.
А надуеше ли Станьо
гайдата писклива,
старо, младо, на метдана,
хоро заизвиват.
Село мое, пусто село,
потънапо в тръне,
дали в тебе пак след време
някой ще се върне!
Зеят празните хамбари,
мишки ги прогризват,
изпод шарпаните стари
смоци се изнизват.
И свекърви се не мяркат
надвечер в лехите.
Не се чува да си бъбрят
с през зида, снахите.
Глухо!... В спомена остана
селската гълчава.
Няма агне да проблее,
да промучи крава.
Като свещ стопи се, село,
старците се каят,
млади няма - гробовете
кой да им изкопае.
.
Пусто, тъжно...а в душите
яд се насъбрал,
към онез, зарад които
сме на този хал.
Юлияна Донева - С яд в душата
© Copyright: Юлия Донева, 2013
Свидетельство о публикации №113051703630
Свидетельство о публикации №113051703630
Рецензии
До този яд в душата едва ли биха се добрали другоезичните поети, но ако се опиташ сама да си го преведеш на руски език, ще се получи нещо ново и впечатляващо. С поздрав: Радко Стоянов.
Радко Стоянов 2 18.05.2013 09:34 • Заявить о нарушении
Радко Стоянов 2 18.05.2013 09:34 • Заявить о нарушении
Истината е, че ако се опитам са го преведа, нищо няма да се получи. Има думи които сигурно ги няма в никой речник.Като шарпана например.Забележката е основателна. С поздрав!
Юлия Донева 18.05.2013 20:21 Заявить о нарушении
Юлия Донева 18.05.2013 20:21 Заявить о нарушении