Юлияна Донева - Тъжна тишина

ТЪЖНА ТИШИНА

Лято е...Отново пак навън
цъфнаха жасмини белоснежни.
Но защо привели са чела
и сякаш страдат цветовете нежни?

Погледна ли дори за миг натам
 и свеждат цветовете си унили.
Ти не си почиваш вече там,
твоите следи, дъждът измил е.

Напразно хвърлят тъжно - синя сянка
застинала на обеда във зноя.
Потъна в клоните речта ти звънка
и тъжна тишина тежи в покоя.


Рецензии