Снегът отново е превзел
с войски от студ и скръб душата.
Потръпващ в овехтял шинел,
прегръща вятър самотата.
Предали се във зимен плен,
затихват сякаш всички страсти.
И - ручейче под нежен клен -
струи отминалото щастие.
Но пориви със слънчев глас
прогонват в теб войските ледни.
Прозрял нетрайната си власт,
снегът сънува слънчогледи.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Опять снег белый повалил
Душа аж съёжилась в комочек
Мороз в пальто нас нарядил
И обдувает одиночек.
Мы все попали в зимний плен
Тихонько гаснут наши страсти
Журчит ручей и старый клён
Услышал песенку о счастье.
Но солнце жаркое придёт
Как оккупанты удалятся
Метели, ветр, холодный лёд
Снегам подсолнухи приснятся.
Дафинка Станева - Снегът сънува слънчогледи, перев
© Copyright: Доктор Эф, 2013
Свидетельство о публикации №113051302314
Свидетельство о публикации №113051302314
Рецензии