Петр Голбуков -

СТАРыЕ СТИХИ


Читаю старые стихи я,
И все они - как мои дети…
И снова здесь, со мной, стихия
Тех, "канувших" десятилетий…

И снова мыслю, как тогда, я
(Хоть жизнь давно переменилась),
"Без перевода" понимая,
Что в тот момент в душе творилось…

Напоминая и волнуя,
Они - мой "эликсир" целебный…
В них - радость первых поцелуев,
В них - необъятный мир волшебный…

И, хоть они "в открытом море"
Давно "живут отдельной жизнью",
Но в каждом с ними "разговоре"
Ловлю я свежесть чувств и мыслей…

СТАРИ СТИХОВЕ

Превод на Български: Юлияна Донева

Чета аз свои стари стихове
и всички те са ми като деца.
И в тяхната стихия съм отново,
от десетилетия изгубени.

И мисля си отново как тогава
в живота ми отдавна променен,
как без „ преводи“ ще разбера
какво тогаз душата е творила.


Припомням си и се вълнувам аз,
те са моя еликсир целебен.
В тях аз първо радостта целунах,
светът е в тях – вълшебен, необятен.

И потеглят те в „ море открито“
и отдавна свой живот живеят.
Но във всеки разговор мой с тях,
аз долавям свежест, чувства мисли.