Факир

Подли времена повиват дните ни
в кърпени памучни пелени,
не в дворци – в колиби разнебитени
между полусрутени стени
ни завари старостта нечакана
с яростни слани и ранен мраз,
есен като мъка неизплакана
с хладни дъждове вали над нас.

И препънати сред път, измамени,
жертви на грабежа откровен,
не в дворците, а в колиби сламени
влачим своя безнадежден ден.
Смятаме стотинките си в шепата,
цепим даже косъма на две –
всяко нещо става днес “с подкрепата...”
на онези, с бичи вратове.

Станахме факири – съществуваме
с хляб и два домата за обяд;
пазехме диети – днес гладуваме,
ровейки се в кофите за смет.
Демократи по душа и навици,
днеска сме свободни, без ярем,
да орем с коне или със кравици,
да висим по борсите, да мрем.

Трябва ли причините да дирите –
ето ги навсякъде край нас:
вече сме факири над факирите*
всички ние. В туй число – и аз!


____________

* факир – от арабски faqir, буквално – бедняк.