Понтий Пилат. образ

Открыто вечности забрало,
Пылают факелов огни,
Толпа безумствуя кричала:
-Распни его! На крест! Распни!

В плаще с кровавою каймою
Под кипарисами в тени,
Сидел он с жгучею тоскою
И вторил мозг с толпой - распни!

-О люди, если вы хотите,-
Пилат был зол и удручен,
-Назаретянина распните,
Варравва пусть - освобожден!

Толпа вопила торжествуя,
Бросаясь на ряды солдат.
Пилат знал истину простую,
Кто нравится толпе - тот свят.

Тот будет идолом, кумиром
Для этой яростной волны
И, пригубив вино с потира,
Он выпил часть своей вины.

Он этот город ненавидел.
В пыли и дъявольской жаре,
Вдруг словно в мираже увидел,
Что будет скоро , на горе.

Но он правитель, прокуратор
И Римом послан править здесь,
Виденья прочь, есть зло, нет правды,
Иначе, хоть себя повесь.

Пилат пошел назад, к ступеням,
Под вой столпившихся солдат.
Он не глядел, но видел тени
Всех тех, кто будет им  распят.

И жалость в нем росла к пророку,
Как чист, наивен его взгляд,
Пусть будет казнь толпе  уроком,
Но он ни в чем  не виноват.

-Проклятый город, нет спасенья
От солнца красного, как кровь..
Не понимал он в то мгновенье,
Что в нем Иисус возжег  любовь.

Превод на Български: Юлияна Донева

ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ

Вратата зей за вечността,
пламтят запалените факли.
Крещи тълпата в изстъпление:
Разпни ! Разпни го! На кръста!

В плащ със краища във кърви,
под сянката на кипариса
седи той със гореща мъка
в ума му ехото – разпни го!

- О хора, щом пък вие искате
- Пилат бе зъл и унижен,
- Назаретянина разпнете,
Варравва да е освободен.

Крещи тълпата триумфално
и към войниците се втурва.
Нещата за Пилат са ясни,
този що харесват – свят е.

Идол ще е той, кумир,
за тази яростна вълна.
И от чашата със вино,
отпи част от своята вина.

Ненавиждаше града
с праха и дяволската жега.
И в миг като мираж видя
какво ще бъде там в гората.

Но нали е той управник
в Рим сложен е да управлява.
Царува зло тук, няма правда
Да се обеси инък трябва.

И пристъпи той назад,
под воя на тълпата сбрана.
Но гледаше, но видя сенките
на тези де ще са разпнати.

Почувства жалост към пророка
с този тъй наивен поглед.
Ще е наказан за урок,
да, но той не е виновен.

О град проклет, но няма изход.
Грей слънцето накървавено.
И разбра той в този миг,
че любов Исус внуши му.