Давид Газзати

Ты УКРАЛА МОИ СТИХИ...

Ты украла мои стихи,
Мои мысли излила словом.
Эти строки – они мои,
И моим они писаны слогом.

Это я не пишу стихов,
В страшных муках погибла рифма.
И поэзии дивной шагов –
Я не чувствую больше ритма.

Что ты видишь в моих глазах,
Если света в них больше не видно?
Что ты пишешь в своих стихах,
Если все в них давно избито?

Для кого ети строки теперь
Для чего они нынчи, скажи мне.
В сотне горьких и страшных потере
Потеряла мой ангел- хранитель.

Как-то странно теперь на душе
Вроде было и не было в роде
Я теперь не пишу о тебе.
Я теперь как и прежде свободен.


ТИ ОКРАДЕ МОИТЕ СТИХОВЕ

Превод на български : Юлияна Донева

Ти окраде моите стихове.
Моите мисли изля във думи.
Тези редове са си мои
и мои са тези написани думи.

Ето аз не пиша стихове.
В страшни мъки ми загина римата.
Чудна поезия към мен крачи бавно,
но аз вече не чувствам ритъма.

Какво ти в очите ми виждаш?
Ако светлинка вече се не вижда,
Какво още пишеш в своите стихове,
ако в тях всичко отдавна е казано?

Тези редове сега  за кого са.
Сега за какво са, кажи ми.
В стотици горчиви и страшни загуби,
изгуби се моят  Ангел- хранител.

Някак си, странно сега е в душата.
Нещо било е, и не било.
Сега аз не пиша за теб.
Като преди, сега съм свободен.