Ирина Калитина

В КРАЮ ЦВЕТУЩИХ ВИШЕН

Настанет день … В краю цветущих вишен
Погаснет луч (последний для меня) …
И никогда я больше не услышу
Прощальной трели в роще соловья …

Рассветный холод иль ночная  стужа
Оставят след и на моем челе …
Печальный повод, - и душа завьюжит
Средь лепестков в весенне-зимней мгле …

А где-то там – средь вишенного цвета
Меня согреет Божья Благодать …
Преображенная фаворским светом,
Навстречу выйдет мне родная мать …

И, трепеща, я припаду к коленям
Той дорогой, что подарила свет …
И слезы счастья, и сомкнутся звенья …
Нерукотворный  белых вишен цвет.


В КРАЯ НА ЦЪФТЯЩИТЕ ВИШНИ

Превод на български: Юлияна Донева


Дойде денят „в края на цъфтящите вишни“.
Лъчът угасна – последния за мен.
И няма вече никога да чуя
прощални трели на славея в гората.

Студ утринен или пък нощен мраз,
следи остави и на мойто чело.
Печален повод връзва ми душата,
сред листите в гората - зимно-есенни.

Там някъде сред вишневия цвят,
ще ме огрее Божа благодат.
Превърната по милост в светлина
ще се срещна с родната си майка.

И тръпнеща ще  падна на колене,
че милият дари ми светлина.
И сълзите от щастие ще слея
със чудотворен цвят на бели вишни.