СТИГА
Бързаме, а изгрев безработен…
Смях свести, а път солен и потен…
Гнездата ни множат се из чужбина,
тук родното от далавери гине.
Дни,
два,три,
сме хора,
после нула,
смазани от Вавилонска кула.
Глутницата кьор софра удари,
ръфа ни на живо както свари.
Днес гръбнак,
народът е прегънал,
любовта
на партиите
жънал.
Топи се тихо,
но пламтят герои,
с телата палят утрешни порои.
Двадесет и три години стига!
Българската ярост се надига!
Стоп гръбнак,
превиван от метани!
Българинът може да се брани!
7.05. 2013г.
Стига
© Copyright: Величка Петрова, 2013
Свидетельство о публикации №113050905486
Свидетельство о публикации №113050905486
Рецензии