Илко Карайчев - Наздраве, моя Есен! перевод

ЧРД

Далече съм от тебе и не мога
в най-светлия ти ден да те прегърна.
Какво ти подарих, освен тревога –
кървящ от болка стих, във вик превърнат.

Изгубих се в пустинните миражи,
а търсех пътя, водещ към брега ти.
Да, точно днес, аз исках да преграждам
лагуната ти с песен, но рогати
пресякоха пътеките ми с огън,
нозете ми изгризаха до кости,
изтръгнаха езика, да не мога
от Бог за тебе слънце да изпрося.

Наздраве, моя Есен, отдалече!
Дарявам ти последната си вяра.
От другите обичан и отречен,
не стигна ли до теб, съм при... гробаря.
 
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Я далеко и точит безнадёга
Тебя к груди своей прижать не в силах
И от меня тебе одна тревога
И стих мой боль в рычанье превратила.

Обманутый наивный миражами
Иду к тебе и каюсь виновато
Спеть о любви тебе не возражаю
Но мне мешает дяденька рогатый.

Гасил надежды он и добрые начала
И до костей терзал больные  ноги
Закрыл мне рот, чтоб песня не звучала
Где б я мог солнца попросить у Бога

Привет родная осень издалёка
Тебе в который раз ещё поверю
Что это не могильщик краснощёкий,
А листопад куражится за дверью.