Илко Карайчев - Гневна прегръдка, перевод

Небето притисна земята
в зловеща и гневна прегръдка.
Стрелите от огън замята
и гръм през сърцата прехвръкна.

Студените струи обляха
с леда си цветя и дървета.
А скрито под старата стряха,
заплака у нас битието.

Сърцата се сгърчиха в ужас,
светът се превърна в геена.
Въздишка прикрита изпусна
градчето, а после изстена.

Как нямаше край, мили Боже,
потопът, изпратен от тебе?
Спаси ни, макар да не можем
да бъдем добри и потребни!

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Небо притиснуло землю
В зловещих сдавило объятьях
Я стрелы амура приемлю
И гром и святое распятье.

Холодные струи облили
Замёрзли цветы и деревья
Под крышею старою скрылись
И бытие не согреет.

В сердцах наших прячется ужас
И мир превратился в гиену
Уже никому он не нужен
И город тихонько остынет.

Нету конца, милый Боже,
Твоим бесконечным потопам
Спаси - из нас каждый не может
Тебе быть полезным и добрым.