Илко Карайчев - Зимен град, перевод

Пристегнала жестокия си клуп,
нощта се заусмихва важно, важно.
Ридаеше градчето ни без звук
в предчувствие за зимна безпощадност.

Виелица намята преспи сняг,
наднича похотливо през комини.
А после, с истеричния си смях,
превръща ни в страхливци анонимни.

Уплашени, прозорците мълчат,
вратите са залостени с резета.
Дали зад тях, във своя малък свят,
стопаните се тъпчат пак с мезета?

Как нямаше пък тази зима край,
кога ще дойде пролет вече тука?
Душичките ни, свити на кравай,
във ужас, край огнищата се трупат.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Жестокие приходят холода
И ночь к нам не проявит деликатность
И плачут тихо наши города
Предчувствуют природы адекватность.

Метелица снегами замела
Заглядывая к нам через камины
Смеялась, с ней истерика была
Нас превратив в трусливых анонимов.

Перепугались окна и молчат
Закрыты плотно двери и ворота
За ними мир – хозяева кричат
Им в погреб опускаться не охота

Когда скажите кончится зима
Когда весна-проказница прибудет
И мёрзнут души, ёжатся в домах
Переживают этот зимний ужас.


Рецензии