Татьяна Легкодимова
Ты медленно шла по лужам...
с тоской под ноги смотрела...
Опять одинокий ужин...
А он... А ему нет дела!
Промокли совсем сапожки,
и смыло с лица все краски...
Горел мягкий свет в окошках...
И только твоё погасло...
Гардины вуалью белой
скрыли пустОты гостиной...
А сердце принять не смело,
что он не придет с повинной...
ТЪМЕН ПРОЗОРЕЦ
Превод на български: Юлияна Донева
Ти бавно крачиш през локвите...
И с мъка в краката си гледаш...
Отново самотна вечеря...
А той... не е негова работа!
Съвсем си измокри обувките,
Изми се гримът от лицето...
Светлина гори в прозорчето ...
И само твоят не свети...
Воалът бял на перденцата
Скрива живота ти празен...
А сърцето приема плахо,
Че той не ще си признае.
Свидетельство о публикации №113050403807
Татьяна Легкодимова 10.08.2017 22:54 Заявить о нарушении