МОЕТО УЧИЛИЩЕ
От него излиташе весела глъч -
песни, закачки и врява.
Още си спомням как утринен лъч
класната стая огрява.
Беше то много, много отдавна.
На брой бяхме триста и двайсет.
Днес то умира тъжно и бавно -
учат се ромчета двайсет.
Стаите - пусти!...Със слепи очи
тъмнеят прозорците глухи.
Тихо, ни смях, ни песен звучи -
плесен и пълна разруха.
Усещам как нещо в сърцето изщраква,
като пред гробище, сходно.
С мъка и гняв аз днес те оплаквам,
мое училище, родно.
Моето училище
© Copyright: Юлия Донева, 2013
Свидетельство о публикации №113050402647
Свидетельство о публикации №113050402647
Рецензии