Илко Карайчев - Жажда за пролет, перевод

Денят ми прелетя над тротоарите
и тихо се спаси отвъд Сакара.
Снегът привърши кротко мемоарите
и в мръсни локви шумно се стовари.

Камбанен звън прободе сивотата,
превърна се на дим и плахо литна.
Изгряваха прозорци в тишината,
а уличната лампа ми намигна.

Катереше се вятърът по жиците,
излъска ги до блясък с леден полъх –
готови бяха люлките за птиците
и песните, с които Бог ще молят.

Дърветата си шиеха одеждите,
ревниво скрити в пъпки, като в ракли.
Във въздуха се рееше надеждата,
че пролет иде пак любов да пали!

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Жажда весны

День пролетел как миг над тротуаром
Спасаясь по ту сторону Сахары
И снега он намел на мемуары
И с шумом в лужи грязные ударил.

А бубенцы пройдутся сединою
Их звон как дым в тумане исчезает
Объяты окна тьмой и тишиною
И лишь фонарь кокетливо мигает

Поёт, гуляет ветер проводами
Ласкает их и льдом они покрыты
Селились птицы этими местами
И пели песни Богу и молитвы.

Деревья сшили зимние одежды
Ревниво скрылись в почках, словно в платье
Но в воздухе присутствует надежда
Идёт любовь - весна её подхватит.