Илко Карайчев - Момиче рисува слънца, перевод

Денят се закичи със трънен венец,
към нова Голгота закрачи.
Врабче му подсвирна със странен гласец,
последва го – смело юначе.

Прекръсти се плахо самотна жена,
молитва редеше пред Бога.
Измоли за внуците лъч светлина
и Божия милост съдбовна.

Усмихна се майка на малко дете,
зад облаци слънце съзряла,
а рожбата смело размаха ръце,
събуди с вика си квартала.

Там, в кръчмата, някой изпсува в несвяст,
избързал бе с първата бира.
Клошарчето гладно, с изцапан анфас,
от коша закуски подбира.

Преследва си вятърът своята цел –
да снима нещастните хора.
И само момиче, със малък пастел,
рисува слънца из простора.

 (перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Утро украсил терновый венец
Начался путь на Голгофу
Песней его провожает птенец
Малый решительный кроха.

Крестится женщина робко одна
Творит перед Богом молитвы
Просит за внуков слёзно она
Судьбы и надежной защиты.

Мама с улыбкой качает дитя
Солнце лучом златолико
Коснётся его и мгновенье спустя
Город наполнится криком.

В пьяном угаре один из отцов
Под пиво и рыбку с газетки
Ругает бомжа с неумытым лицом
А тот собирает объедки.

У всех и у ветра есть своя цель,
Фотографов и иностранцев,
А маленький «бомжик» нашедший пастель
Рисует взошедшее солнце.