На Ст. Поптонев
Стига спомени и елегии
– дни, заровени надалече –
няма вече юнашки легии,
лъвски скокове няма вече.
Скочи Дякона, още скача –
беше пролет, сега е есен.
Но не скочиха тъй орачите...
Де е Левски сега?
Обесен!
И Бенковски скочи след него
– на седлото пред чета селяни –
хвърковатият...
Ама де го?
От засада убит – застрелян!
Стамболов ли? И той опита,
но след него не скачат вече.
Как умират у нас орлите?
По площадите ни – съсечени!
Как умират у нас героите?
Много рано и много млади...
Не от вража ръка – от своите.
Все от своите си – предадени!
Бил събирал народът сили
за да скочи, казваш, високо.
Сили има доволно, милият –
нещо друго му пречи на скока.
Лъвски скокове
© Copyright: Валентин Чернев, 2013
Свидетельство о публикации №113050301827
Свидетельство о публикации №113050301827
Рецензии