А ритъмът стиховен ме увлича
до степен да говоря наизуст.
Завчера казах, че съм сянка птича
или снежинка, мамеща на вкус.
Обаче сбърках. Де да бях по-зорка,
щях просто да съм проза в резеда
и плач по Пушкин, Лермонтов и Лорка,
и може би угрижена следа,
или пък даже - липса на такава
по дългия и криволичещ път,
от Лондонски щурци дотук проправен,
макар че вън натрупал е снегът.
Да бях се в сричка спънала и втора,
да проумея тъжността, уви,
на този неотварян век прозорец
към хората със есенни съдби.
Но аз, нали съм Снежната кралица
и нямам вещ гледец за участта
на оня, тръгнал уж към мене, рицар -
седя си тук и римен шал плета.
Шал
© Copyright: Алекс Вега, 2013
Свидетельство о публикации №113050108494
Свидетельство о публикации №113050108494
Рецензии