Илко Карайчев - Небето увисна, перевод

Небето увисна, с дъждовни въжета
се върза за черната жадна земя.
Беснееше вятърът в гневна вендета,
въжетата сплете и с вик отлетя.

По улици тръгнаха кални пълчища
от корени, клони и жълти листа.
Търкалят се камъни – грозни мъниста,
възпяват си мнимия миг свобода.

Уплашени къщи примигваха странно
зад грозна завеса от страх и от стрес.
Убийствени мълнии, сякаш безкрайни,
раздраха небето със дяволски меч.

Внезапно мъглата въжетата скъса
и с влажна прегръдка затисна града.
Пияница само, измокрен и мръсен,
опита със песен да буди света.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Небо свисает над нами дождями
Его как верёвкой связало с землёй
Ветер вендеттой пришёл ноябрями
Кружит над миром теряя покой

По улицам тронулись полчища грязи
Листья, коряги, трухлявые пни
Камни, мониста,  опалы и стразы
Кажется будто свободны они.

Мигают испуганно старые хаты
Витает над ними страх словно смерч
Молнии блещут пылают закаты
Небо вздымает дьявольский меч

Внезапно туман оборвал свои вожжи
Влажных объятий исполнен эфир
Грязный, голодный, холодный до дрожи
Пьяница песней будит сей мир.