Реплика

    “Но работата не е там: как да излезеш
     от Долината на скръбта,
     а – накъде да тръгнеш после”.
                Валентина РАДИНСКА


Наистина, не е въпросът “Как?”.
Пътеката, която ме доведе,
се стапя долу в ледения мрак.
Но този стръмен скат не е последен.

Над Долината на скръбта лежи
протяжна тъмнина, среднощна доба
и сякаш даже въздухът тежи
от стонове, от клетви, от прокоби.

Но даже в пълен мрак, през сняг и кал,
бих изкатерил сипея опасен,
до гребена пред мен бих допълзял,
оставил Долината зад гърба си.

Но там, отвъд, е друга долина –
на болката, на сляпото съмнение,
светът на осъзнатата вина,
светът на неизвестното пред мене.

Зад нея – друга.
Още!
До безчет!
Светът е долини и друго нищо.
Аз вече знам какво ме чака “след”,
и знам коя по ред ще ме разнищи.

Аз вече знам – не е въпросът “Как?”
След долината долина ме чака,
а щом зад хребета е също мрак,
въпросът е: Защо да сменям мрака?