Илко Карайчев - Един есенен ден в Цариброд, перево

Настръхнало слънце захапа земята,
превърна деня в пощуряло зверче.
С усмивки прелитат безгрижно децата,
щастливо момиче целува момче.

Приветливи улици крачат към мене,
свенливи липи пожълтяват от срам.
Прекрасното есенно влюбено време
превръща света ни във прелестен храм.

По цветни витрини танцуват играчки,
летят в пируетите зайче с мече.
Героите плюшени хвърлят калпаци,
а после се хващат на щуро хорце.

От въздуха чист се опиват цветята,
разлистват се сякаш е пролет навън.
В вълшебния миг се преражда душата.
Животът прекрасен е – приказен сън.

(перевод с Болгарского Стафидова В.М.)

Яркое солнце землю осветит
Днём верховодит сверчок-зубоскал
С улыбкой идут беззаботные дети
Девочку мальчик поцеловал.

На встречу шагают ко мне переулки
Стыдливые липы прячут свой срам
Вывела осень любовь на прогулку
Мир превратив в восхитительный храм.

На пёстрых витринах танцуют игрушки
Зайчик с медведем и пара щенков
Сбросит фуражку плюшевый мишка
А после похвалится в песне сверчков.

Цветами и воздухом мы восхитимся
Но плач о весне в этой песне весом
Миг и любовью мы переродимся
Жизнь превратится в сказочный сон.