Дьявольщина Йорданка Господинова. Перевод

Дьявольщина
Йорданка Господинова

Как поймаю тот  миг тишины,
Затеряюсь я в сумерках где-то ...
Блики звёзд и движенье Луны,
Там зима тихо плачет  по лету...

Не досуг мне и не до добра,
Чтобы Дьяволу - пламенем в очи...
Я смеюсь, пробуждаясь от сна.
Еду в ночь, что мне утро пророчит..

День безумный, которым живу,
Где мечты на потом не оставлю...
Небо синее. 
                Здесь, наяву,
Шум волны себе явно представлю.

С грустью  ждать возвращенье дождя,
Мы с тобой сумасшедшие люди...
Дал мне крылья ты ... Я часть тебя ...
Под дождём ...
В этом дьявольском чуде.

********************************
http://www.stihi.ru/2012/12/12/1205
"Дяволско"
Йорданка Господинова

Ако искаш вземи този миг тишина,
после дълго ме нямай във здрача си…
И сънувай звезди, и будувай луна,
дето зимно за лятото плаче…
 
Нямам време да бъда безкрайно добра,
щом съм пламък в окото на Дявола…
И съм дивия смях, който стряска съня.
Днес съм край, утре ново начало.
 
Ей такава, безумна, сега ме живей,
не оставяй за после мечтите…
Пожелай си небе.
                И не казвай, недей,
че не помниш шума на вълните.
 
И не чакаш с тъга да се върне дъжда
в който с теб бяхме толкова луди…
Ти ми даде криле… Аз ти върнах страстта…
Беше дъжд…
                Беше дяволско чудо.